ПЛАНИНИТЕ НА КРИТ

 

         Крит – най-големият гръцки остров, родина на древната минойска цивилизация, плажна мека  със стотици прекрасни кътчета. Това са първите стандартни асоциации, които обикновено се появяват в съзнанието на човек при споменаване на това име. Когато го поопознаем лесно стигаме до убеждението, че на острова всеки според интересите си би намерил нещо уникално за себе си. В следващите редове ще оставим настрана имена като Никос Казандзакис, Ел Греко и Елефтериос Венизелос. Ще се абстрахираме от венецианското наследство, в следствие 465 годишното владеене на тези земи, (турският период е два пъти по-къс), както и от факта, че тук е проведен от Германия по време на Втората световна война най-големия въздушен десант в историята. Ще се въздържим дори да се впуснем по следите на една от най-старите известни цивилизации, като само ще препоръчаме посещение на археологическия музей в столицата Ираклио.

            Ще насочим поглед към вътрешността, сърцевината на острова – неговите планини, най-високи из гръцките морски простори. Мощни, горди, топли, обширни, окичени с митове, в това карстово царство ясно се вижда силата, с която географските дадености оформят темперамента на хората. Сгушени в гънките, далеч от трескавото ежедневие, множество селца примамливо те изкушават да се отпуснеш и потопиш в безвремието на атмосферата им, както и да мечтаеш за мига, в който отново ги посетиш, но без необходимостта от бързане. Тук често ще срещнеш традиционния критянин, облечен в черни дрехи, засукал мустак, с изпъчена осанка и огнен поглед. В този момент се сещаш за пословичното критско гостоприемство, но също и за обстоятелството, че вендетата не са изцяло погребана традиция. Все пак от ръцете на същите тези, излезли сякаш от етно-музей хорица, се прави един от най-добрите зехтини в Гърция, следователно и по принцип.

            На Крит е горещо – много горещо, но това пък дава рядката възможност да се изкъпеш на изгрев в морето, да се качиш през деня на двухилядник, а после да посрещнеш залеза с питие в ръка от някой плажен бар. С оглед на комфорта е необходим и внимателен подбор на времето за посещение. От планинарска гледна точка най-подходящият месец е Септември. Вероятно Май, Юни, Октомври също биха свършили добра работа, с уговорката, че през късната пролет може да има остатъци от снежни пасажи, а през късната есен зачестяват дъждовните дни. Характерни са почти постоянните ветрове, които понякога демонстрират мощта си, а също и динамичният климат във височина, често съвсем различен от този на кота нула. Островът си е един голям къс планинска земя, най-южната за Европа, причисляван от някои по-смели становища към системата на Динарските планини. Може би поради тази причина през тукашните баири е маркирана последната част на познатия ни европейски маршрут Е4. Официалната най-близка до екватора точка е административно подчиненото островче Гавдос, разположено на няколко мили с корабче.

          Три от планините се издигат над 2000 м и ако бяха у нас, бихме ги класифицирали като високи. Именно на най-достъпния подход към първенците им ще се спрем в хронологичен ред. Планината Иди е фаворитка както с височината си от 2456 м., така и с лесния си достъп. Тя се издига в средната част на острова, над столицата Ираклио. Най-удобно е да се наеме кола и през селището Аногиа, до чийто интересен център е желателно да се отбием на връщане, се достига платото Нида. Последното представлява затворена котловина, като първоначално основният път се появява високо над нея и започва да я обикаля.  Целта ни е пещерата Идеон Андрон, последните метри, преди която трябва да ги извървим пеш по черен път, следвайки указателните табели. На това митологично място нимфите Ида и Адрастея са отхранили с див мед и млякото на козата Амалтея малкия Зевс Кретоген. Обектът е без работно време и достъпен по всяко време на денонощието. Надморската височина е около 1540 м. и от тук до първенеца на отиване са 3-4 часа  по маркирана пътека, като е нужно само да й намерим началото. Върхът се казва Тимиос Ставрос (Истинския кръст), а масива – Псилоритис. На челото му е построен каменен параклис, с отделения, наподобяващи конструкцията на иглу, където при нужда и налична екипировка може да се преспи. Вода по пътя няма, но зад параклиса се спотаява покрит с капак кладенец, чието съдържание вероятно е препоръчително да бъде третирано преди употреба.  Разстоянието от Ираклио до пещерата е към 74 км., бавни планински пътища. Поради голямото  разнообразие от завои, тип „да си видиш задния  номер”, пътуването на острова е един добър тест и тренировка на вестибуларния апарат. Няма да сбъркаме ако направим асоциация с Черна гора, като определено по отношение на автомобилната, транспортна инфраструктура Крит не й отстъпва. Към Псилоритис и Ставрос има още по-пряк подход, за който ни е нужен джип. На няколко километра от Аногиа се намира селцето Зониана, в края, на което се отделя планински път, който е в прилично състояние, а в момента дори се работи за подобряването му. При този вариант ще се пропусне пещерата и платото.

         Само с три метра по-малко е височината на вр. Пахнес, първенец на мистичните Лефка ори (Белите планини), заемащи западните части от сушата. Контрастът е голям, защото тук се намира проломът Самария - най-известният каньон в цяла Гърция, който според гидовниците е с над половин милион посетители годишно, а същевременно върха е сред най-труднодостъпните и респективно слабопознати кътчета на острова. Твърди се, че над върховете могат да бъдат забелязани изчезващите представители на златния орел и брадатия лешояд, а в земните недра се крият едни от най-шеметните пещерни системи в Европа. В запълнените с растителност негативни карстови форми, се срещат уникални растения, част от над 125-те познати ендемични растителни вида на острова. Първенецът е отдалечен на 10 км. по въздушна линия от най-близкото населено място и на около 25-30 км., пешеходен ход.  Най-използваният подход е южният - от Анополи, малко над което свършва асфалта, идващ от Сфакя. Следват 19 км. по черен път за офроуд возило и още към 2 часа на собствените крака. Допълнителен бонус се явява панорамата към т. нар. Лунен пейзаж, уникален за нашата половина на земното кълбо. Втори вариант за изкачване е от платото Омалос, като маршрутът тръгва около Ксилоскала (входа към Самария). В тази планина има 54 върха с височина над 2000 м. Нужно е човек да притежава добра ориентация и да не тръгва с големи очаквания към маркировки и отворени планински хижи. Последните, в по-голямата си част, са заключени почти през цялата година. При този подход ще се наложат 1-2 нощувки в или около заслона Кацивели. При необходимост и достатъчно време, ключа може да бъде взет от планинарското дружество в Ханя (http://www.eoshanion.gr/en/).

          Третата по височина висока планина в Крит се казва Дикти. Тя е разположена най-източно спрямо предните две и класическият подход към най-високата и точка - връх Спати (меч), 2147 м., започва от забележителното плато Ласити, един от символите на тукашния туризъм. Освен уникалното разположение, достойнствата му включват традиционните вятърни водни помпи, приятните селца, както и Диктейската пещера, определяна от митологията като мястото, където Рея родила Зевс, след като преди това измамила съпруга си Кронос, пробутвайки му да изяде увит в парцали камък, вместо рожбата си, (работно време – всеки ден от 8-19:30).  От Ласити е необходимо да бъде достигнато платото Лимнакаро, което може да стане или от селцето Св. Георги или от съседното Авраконтес. Кола може да се използва само при добро самочувствие на шофьора. По-нагоре маркираната пътека продължава по суха речна долина и за достигането на  първенеца са необходими 3-4 часа. Преминава се покрай красивия вр. Афендис Христос, на който господари са няколко орлови двойки.  Изкачването в двете посоки от Лимнакаро би отнело 6-7 часа, а от Ласити 9-10.

 

Илиян Дуков

http://yogitrekking.com

/публикувано във в-к Ехо/