ПРИРОДНИ И КУЛТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В БЪЛГАРСКА И ТУРСКА СТРАНДЖА

 

 

Марков камък – наричан още Големият камък е тракийско светилище свързано с култа към Слънцето и плодородието. Представлява огромен яйцевиден скален блок (валун) с височина 8 метра и обиколка 9 метра. По метална стълба се достига върха му, където има издълбани две елипсовидни ниши използвани в ритуалните практики. Големият камък е разположен върху два скални блока и местното население вярва, че промушването през образувания отвор е с лечебен ефект при  проблеми с кръста и гърба. Различни легенди свързват мястото с Крали Марко или пък с Богородица.

 

Голямо Буковски манастир „Св. Живоприемний Източник” – Това е единственият действащ манастир в Странджа. Разположен е сред гъста дъбова и орехова гора. Според някои източници през 13-14 век на това място е бил разположен  прочутият Парорийски манастир "Св. Григорий Синаит" - люлка на исихасткото движение. В него са се подвизавали светците Теодосий Търновски и Ромил Видински. Днес обителта е обявена  за паметник на културата, а в олтара на храма „Света Петка” се намира лековитото аязмо „Животоприемний Източник”.

 

Изворите на река Младежка – Водите на река Младежка са едни от най-чистите в България. Смятани са за особено лековите при ревматизъм и ставни заболявания. До изворите се достига по живописна пътека. В карстовия район са открити около 20 пещери, а наблизо се е намирала най-голямата ранновизантийска крепост – Голямото кале.

 

Водопад Докузак – Със своите десет метра това е най-високият бигорен водопад в Странджа. Разположен е на едноименната река, която води началото си от 9 карстови извора. (От турски „Докузак” означава  именно това – „девет извора”). Край него е и най-компактното находище на кримски чай в страната.

 

Село Бръшлян -  Архитектурен резерват показващ типичната странджанска архитектура от 18-ти и 19-ти век. 76 къщи са обявени за паметници на културата,  като 9 от тях са с национално значение.

 

Пещера Дупницата – Най-голямата пещера в Странджа. Намира се в Турция.  От 2003 година част от нея е благоустроена и може се посети както приземното й водно ниво, така и втория етаж.

 

Скален манастир „Св. Никола” (6 век) – Това е един от най-добре съхранените раннохристиянски скални манастири на Балканите. Намира се в скалния скат на Пабуч дере, съвсем близо до морския бряг и скалния нос, на който днес се издига селцето Къйъкьой, известно в древността с  тракийското си име Салмидесос, а по-късно като Мидия.

 

Град Визе -  крепостта -  За някогашната крепост се смята, че датира от 1 век преди Христа, а остатъците стигнали до нас са от 6 век.;  - малката Св. София е църква построена по времето на Юстиниян, а през 14 век преустроена за джамия. Запазен е фрагмент от някогашен стенопис; - античния театър римски театър открит при разкопки през 1995-1997 година.

 

Връх Голямо Градище (709,6 м.) – най-висок за българската част на планината. На него се издигала римска крепост.

 

Бастет – според легенди базирани на древна карта, както и върху пророчествата на българската ясновидка баба Ванга, в подножието на връх Голямо Градище и в основата на скална ниша се намира затрупаната гробница на египетската богиня с глава на котка и тяло на жена -  Бастет. Бастет е била богиня на веселието и плодородието. Мистичното място се свързва още и с проучвателната експедиция през 1981 г. на ръководения от Людмила Живкова отдел „Културно наследство” към БАН, както и с по-късните публикации на Кръстьо Мутафчиев.

 

Мишкова нива – Тракийският култов комплекс в м. Мишкова нива включва куполна гробница-светилище, укрепена сграда, могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост.  Първоначалното светилище е представлявало квазимегалитна постройка, датирана към 4 в. пр. Хр. Шатровият й купол не е зидан, а  е изграден по уникален за цяла Тракия мегалитен способ.

 

Исторически музей в град Малко Търново – Музеят е разположен в четири странджански възрожденски къщи от края на 19 век, принадлежали на богати търговски фамилии. Изложени са 6 експозиции: Археология, История, Иконна живопис, Етнография, Природна сбирка, Нематериално културно наследство на Странджа.

 

Чешмата Големия врис (извор)-  Това е символът на град Малко Търново. Първоначално е бил непокрито аязмо, край което са се извършвали молебени за дъжд.

 

Православният храм „Успение Богородично” – В сегашния си вид църквата датира от 19-ти век, от когато са и съхраняваните в нея икони – прекрасни образци на странджанската иконописна школа.

 

Пещера-светилище Света Марина  - Това е най-тачената светица в Странджа. Култът към нея е преплетен с езическа обредност. Тракийските племена също са почитали пещерите, тъй като Великата богиня-майка е отъждествявана с камъка, скалата и пещерата. В планината има две пещери-светилища посветени на Света Марина, като тази край с. Сливарово е най-големият култов център в Югоизточна Тракия, посветен на светицата и привличащ множество поклонници и в наши дни. Водата и мястото са изключително лековити, а местните хора го посещават в празнично облекло.

 

Индипасха – Представлява старинно оброчище сгушено в основата на огромна монолитна скала сред дълбокия Аязменски дол. Това е светилище почитано още от траките, а в наши дни предлага вълнуваща симбиоза между християнство и езическа обредност. Тук седмица след Великден, през т. нар. Томина неделя традиционно се провежда  поклонение. Мястото се посещава целогодишно. Процеждащата се под скалата тънка струя вода е почти индентична по състав с дестилираната. Вярва се, че е особено ефективна срещу очни заболявания. Според старо поверие ако човек има здравословен проблем би следвало да върже на спускащите се над скалите лиани част от дреха, която е била в близост до проблемното място. Така болестта остава да виси във въздуха в „ничие” пространство – нито на земята нито във водата.

 

Нестинарския празник в село Българи – Нестинарството е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство от 30 септември 2009 г. Всяка година вечерта на 3-ти юни в деня на Св. Св. Константин и Елена по стар стил в село Българи се изпълнява обредния танц върху жарава. Ритуалът е с древни езически корени, като някога е бил посветен на равнопоставената двойка богове – Великата богиня майка и нейния двулик син – Слънце и Луна, днес посредством двамата светци е преплетен с християнството. Изпадането в състояние на транс и изпитването на неустоима сила и влечение към огъня се наричат „прихващане”. Върху жаравата под звуците на нестинарския тъпан играят само посветените, които са обсебени от духа на Св. Константин. Мълвят се молитви за прошка и здраве, а понякога се пророкува и за бъдещето. В Гърция също е запазена старинната традиция под името „анастенария”. Практикува се в някои села от Егейска Македония и е пренесена от тракийски бежанци от района на българска и турска Странджа.

 

Резово – Това е най-югоизточната точка на България и най-южното селище по нашето Черноморие. Фигурира под №11 в КОЛЕКЦИЯТА: ВАЖНИ ГЕОГРАФСКИ ТОЧКИ В БЪЛГАРИЯ на Yogi Trekking.

 

Беглик таш  - Представлява тракийско скално светилище, свързвано с  култа към Великата богиня-майка и орфическото посвещение и обезсмъртяване. Смята се, че е най-ранното открито подобно у нас и е функционирало от 14 в. пр. Хр. до 4 век. Приписват му функциите на храм, скален календар, слънчев часовник и древна обсерватория. Намира се в основата на Маслен нос, а поради специфичните концентрично разположени огромни овални камъни (валуни) е наричано и „българският Стоунхендж”, макар да няма нищо общо с разположения в графство Уилтшир най-известен световен кромлекс.

 

Устието на река Ропотамо – Едно от най-красивите кътчета по нашето Черноморие. Обявено е за природен резерват. Около устието се е образувал голям лиман, ограден с пясъчна коса. Разходката по брега и плаването с лодка са незабравимо преживяване.